Iwan Jontschew Snegarow (auch Ivan Yonchev Snegarov geschrieben, bulgarisch Иван Йончев Снегаров, Schreibweise bis 1945 Иванъ Йончевъ Снҍгаровъ; * 18. Oktober 1883 in Ohrid, Osmanisches Reich, heute in Nordmazedonien; † 1. März 1971 in Sofia, Bulgarien) war ein bulgarischer Geistlicher, Theologe, Historiker und Publizist. Er war ordentliches Mitglied der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften und des Makedonischen Wissenschaftlichen Instituts in Sofia.^[1]

Iwan Snegarow wurde 1883 in der makedonischen Stadt Ohrid, damals Teil des Osmanischen Reichs, geboren. Er besuchte dort die griechisch-bulgarische Schule, bevor er nach Konstantinopel ging, wo er zwischen 1900 und 1906 am dortigen Priesterseminar von Chalki studierte. Nach seinem Abschluss arbeitete er als Lehrer in Giannitsa und als Schriftführer im bulgarischen Exarchat in Konstantinopel. 1908 ging Snegarow nach Kiew, wo er an der dortigen Theologischen Akademie studierte. 1912 absolvierte der Theologe Snegorow die Akademie mit der Dissertation История на Охридската архиепископия (bulg. Die Geschichte des Erzbistums von Ohrid).

Zwischen 1912 und 1926 war Iwan Snegarow Lehrer an der Bulgarischen pädagogisches Schule in Serres, im bulgarischen Männergymnasium in Thessaloniki, am Gymnasium in Jambol, und im sofioter Priesterseminar in Sofia. Ab 1926 war er Dozent in der Theologischen Fakultät der Universität St. Kliment von Ochrid in Sofia, ab 1933 Professor und Mitglied der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften (kurz BAN).

Nach der Gründung des Instituts für Bulgarische Geschichte an der BAN wurde Snegarow 1947 dessen erster Direktor. Zwischen 1951 und 1959 war er Direktor des Archivinstituts der BAN. 1958 wurde er mit dem Orden der Heiligen Kyrill und Methodius geehrt.

Als Hauptforschungsthema von Snegorow gilt die Kirchengeschichte der Region Makedonien, aus der er stammt, und speziell das Erzbistum seiner Heimatstadt Ohrid. Einige seiner Werke sind^[2]:

• Охридската патриаршия. (Нейният произход, граници и епархии) (aus dem bulg. Das Patriarchat von Ohrid. (Seine Entstehung, Grenzen und Eparchien)). Sofia, 1919. 78 с.
• История на Охридската архиепископия. Том 1. От основаването й до завладяването на Балканския полуостров от турците. Sofia, 1924 (Erstausgabe). 347 с. + 17; Zweitausgabe, Verlag Marin Drinow, Sofia, 1995 (Online-Version).
• История на Охридската архиепископия – патриаршия. От падането й под турците до нейното унищожение (1394-1767). Sofia, 1932. ХІ + 615 с.
• Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. С., 1937. 323 с. (Университетска библиотека № 180).
• Кратка история на съвременните Православни Църкви (aus dem bulg. Kurze Geschichte der orthodoxen Kirchen). Band I: Иерусалимска, Антиохийска, Александрийска, Цариградска, Кипърска, Синайска и Грузинска (aus dem bulg. die Kirchen von Jerusalem, Antioch, Alexandria, Konstantinopel, Zypern, Sinai und Georgien). Sofia, 1944.
• Кратка история на съвременните Православни Църкви (aus dem bulg. Kurze Geschichte der orthodoxen Kirchen). Band II: Българска, Руска и Сърбска (aus dem bulg. die Kirchen von Bulgarien, Russland und Serbien). Sofia, 1946.
• Кратка история на съвременните Православни Църкви (aus dem bulg. Kurze Geschichte der orthodoxen Kirchen). Band III: Румънска, Гръцка, Албанска, Полска, Финландска, Чехословашка и бившите прибалтийски църкви (aus dem bulg. die Kirchen von Rumänien, Griechenland, Albanien, Polen, Finnland, Tschechoslowakei und die ehemaligen Baltischen Kirchen). Sofia, 1946.
• Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове (Х—XV векове). Sofia, 1950.
• Културни и политически връзки между България и Русия през XVI—XVIII в. Sofia, 1953.
• Турското владичество пречка на културното развитие на българсия народ и другите балкански народи. Sofia, 1958.
• Българските земи през погледа на чужди пътешественици, 1828-1853. Sofia, 1997.

• Българският първоучител Св. Климент Охридски – живот и дейност. – Годишник на богословския факултет. IV (1927-1928), с. 219-334.
• Град Охрид (исторически очерк). – Македонски преглед, год. IV, 1928, кн. 1, 2 и 3, 114 с.
• Унищожението на охридската архиепископия. – Годишник на богословския факултет. ІІІ (1926-1927), с. 113-138.
• Отношенията на българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. – Църковен архив, 1929, кн. 3-5, 172 + 2 с. (Online-Version).
• Нов препис на кодекса на охридската архиепископия. – Годишник на богословския факултет. VIII (1930-1931), с. 227-306.
• Поглед към изворите на св. Никола Софийски. – Годишник на богословския факултет. (1931-32), с. 1-74.
• Пропуски и грешки в издадените книжовни паметници на Св. Никола Софийски. – Годишник на богословския факултет. ХІ (1933-1934), с. 1-26.
• Учредяването на българската православна църква. – Македонски преглед, год. VII, 1932, кн. 1, с. 1-40.
• Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека. – Списание на Българската академия, кн. LXI, 1937, c. 141-176.
• Скопската епархия. Исторически очерк и възражения върху съчинението на проф. Р. Груич “Скопска митрополия” (Скопие 1935). – Годишник на богословския факултет. XV (1937-1938), с. 1-132; XVI (1938-1939), с. 1-184.
• Георги Кастриота-Скендерберг (1405-1468 г.) и отношението на Дебър и Охрид към освободителната му борба. – Исторически преглед, кн. 2, 1968, с. 60-65. (Online-Version)

• Третият вселенски събор и първенството на римския епископ, от атинския архиепископ Христитос. (Übersetzt aus dem Griechischen). Sofia, 1934.

1. ↑ Mitglieder-Gründer des Mazedonischen Wissenschaftlichen Instituts (bulg.) (Memento vom 19. April 2012 im Internet Archive)
2. ↑ Archivierte Kopie (Memento vom 20. Januar 2013 im Internet Archive)

• Kurze Biographie (rus.) von Snegorov auf der Seite der Große Sowjetische Enzyklopädie
• Biographie (bulg.) von Snegorov im Portal pravoslavieto.com
• Biographie (rus.) von Snegorov im Portal Bogoslov.ru