@

Пунктуация

апостроф ( или ' )
дефис ()
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички ( „ “ )
многоточие ( , ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( , , , )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )

Разделяне на думи

интервали ( ) () ()
interpunct ( · )

Обща типография

амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, ‱ )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
обел (÷)
обелиск ( ) ( )
градус ( ° )
прим ( )

Знакът @ е типографски символ, добил голяма популярност с използването си в електронната поща.

В миналото е използван в англоезичните страни да заменя „at“ („по“) в счетоводните документи: например, „7 неща @ $2 вс. = $14“. Някои учени смятат, че се е появил като съкращение на латинския предлог „ad“, но всъщност символът е сливане на двете букви „a“ и „d“. Целта е по-лесно и бързо изписване.[1] Днес знакът повсеместно се използва като разграничител между потребителското име и домейна в адресите на електронната поща.

Според стандартите за кодировка на символите ANSI/CCITT/Unicode, официалното название на символа е commercial at. На английски език се произнася неформално „ат“, на руски – „собака“ („куче“). През 2012 г. поредното издание на официалния правописен речник на българския език въвежда думата „кльомба“.[2] В разговорната реч се ползват „кльомба“, „маймунско а“, „маймунка“, „маймуна“, „ухо“.[3][4]

Асоциации

Обикновено на клавиатурата @ споделя клавиш с цифрата 2

Кльомбата (@) събира множество прякори през годината. Различните нации имат най-разнообразни асоциации със символа „@“, като например животни или хранителни продукти. По-известни са прякорите: охлюв, куче, рибени ролца, слонско ухо, овнешка глава, хоботче, патенце, мишле, котешка опашка, червей, гъсеница, зелка, щрудел, свинска опашка, косьовче, вита баница.

Електронна поща

В края на 1971 година програмистът Рей Томлинсън увековечава символа @. Работейки по проекта ARPANET на Министерството на отбраната на САЩ, Томлинсън трябвало да изгради компютърна мрежа без централен компютър, в която да има начин за предаване на съобщения между отделните компютри. Съобщенията трябвало да се адресират едновременно до отделен потребител и до компютъра, към който се изпраща. След лутане между купчина знаци, Томлинсън избира „@“ за разделяне на двете части на първия имейл адрес: „tomlinson@bbntenexa“. Когато ARPANET се превръща в глобална мрежа и прераства в интернет, започват да се използват и други домейни като „.com“, „.org“, „.net“ и други.[1]

Социални мрежи

Кльомба, поставена пред потребителското име – например @petrov – обозначава в някои интернет форуми обръщение към съответния потребител. В Туитър и други микроблогове, този формат означава, че последвалият текст е публично съобщение към потребителя. В чат приложението IRC, имената на операторите на даден чат канал се показват предшествани от кльомба.

Интересни факти

Символът „@“ се появява в средновековния български превод на Манасиевата летопис (1345 г.). Символът замества първата буква в думата „Амин“.

Източници

  1. а б в De-sign – сайт за дизайн, реклама, маркетинг и технологии // Посетен на 06/11/2013.[неработеща препратка]
  2. Институт за български език // Посетен на 17/05/2019.
  3. Законът и ние. Езиковата игра // PC World – бр. 8, 2004. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 11/03/2007.
  4. ABC Design & Communication. 30 години електронна поща // new media ezine.com, 11 октомври 2002. Посетен на 11/03/2007.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата At sign в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​